Речник Български - Английски
белег
- (следа от рана) scar, mark, seam
- (от удар, особ. камшик) stripe, weal
- (no кожата от рождение) birth-mark
- (от клъвване) peck
- (изрязан по ръб, плоскост) notch
- (от шарка) pock mark
- (от горене с желязо) brand
- (от петно) sully
- (слаба следа) tincture
- (оm нещо вече не съществуващо) vestige
- (знак за разпознаване) mark, sign
- външни белези exteriors, externals
- характерен БЕЛЕГ characteristic
- отличителен БЕЛЕГ a distinguishing feature/mark
- особени белези special peculiarities (of a person)
- БЕЛЕГ на благородство a mark of gentility
- Медицина
- naevus
- Преносен смисъл
- (признак) sign; token; denotation