Речник Български - Английски
висш
- high; supreme; extreme; paramount
- (за съдия, общество) high
- (за математика, животни) higher
- (за образование) higher
- (за длъжност, чин, съд) superior
- най-ВИСШ sovereign, supreme
- ВИСШe учебно заведение an institution of higher education, university
- ВИСШ институт за... a higher institute of...
- ВИСШe общество high/swell society; high life
- хора от ВИСШето общество society people
- ВИСШ служител а high/high-ranking official
- ВИСШи (държавни) чиновници great officers of state
- ВИСШe благо supreme good
- отнасям се до по-ВИСШа инстанция refer to higher authority
- във/до ВИСШа степен in the highest degree; eminently