Речник Български - Английски
върховен
- supreme, transcendent, crowning
- ВЪРХОВЕН дълг а supreme duty
- ВЪРХОВЕН комисар a high commissioner
- ВЪРХОВЕН жрец a high priest
- ВЪРХОВЕН съд a supreme/high court
- ВЪРХОВЕН съдия a chief justice
- ВЪРХОВЕН успех a signal/crowning success
- върховна власт supreme/sovereign power/sovereignty
- върховна глупост transcendent folly
- върховно командуване high command
- върховно удоволствие a sovereign pleasure
- върховно усилие a supreme effort