Речник Български - Английски
въоръжен
- armed, equipped
- ВЪОРЪЖЕН човек (който напада) gunman
- ВЪОРЪЖЕН до зъби armed to the teeth
- ВЪОРЪЖЕН от глава до пети armed from top to toe
- ВЪОРЪЖЕН неутралитет armed neutrality
- ВЪОРЪЖЕН а борба armed struggle
- ВЪОРЪЖЕНo въстание an armed uprising
- ВЪОРЪЖЕНo нападение an armed attack/assault
- ВЪОРЪЖЕНo сблъскване an armed clash
- ВЪОРЪЖЕНи сили armed forces
- добре ВЪОРЪЖЕНa войска a well-equipped army
- прилагателно
- armed