Речник Български - Английски
мълчалив
- (за човек) silent, taciturn, close, reticent, sparing of words
- (вързан в езика) tongue-tied, tight-lipped
- МЪЛЧАЛИВ човек a man of few words
- (за отговор, съгласие) tacit, unspoken
- МЪЛЧАЛИВo съгласие tacit/implicit consent, connivance, юр, sufferance
- МЪЛЧАЛИВo споразумение a tacit agreement
- МЪЛЧАЛИВa молба a dumb appeal
- МЪЛЧАЛИВo отричане an implicit denial
- това беше извършено с неговото МЪЛЧАЛИВо съгласие this was done with his connivance