Речник Български - Английски
име
- (название) appellation
- собствено ИМЕ а proper/Christian/given/first name
- фамилно ИМЕ surname, a family name
- моминско ИМЕ a maiden name
- известен съм под ИМЕто go by the name of
- попълвам с трите ИМЕна write down o.'s full name
- давам ИМЕ на name
- викам някого по ИМЕ call s.o. by name
- ние си говорим на ИМЕ we call each other by our Christian names
- на ИМЕ Петър called Peter, Peter by name
- той е известен под ИМЕто he goes by the name of
- нося ИМЕто на дядо си be named/called after o.'s grandfather
- нося ИМЕто си от take o.'s name from
- носим едно и също ИМЕ we both bear the same name, he/she is my namesake
- познавам някого по ИМЕ know s.o. by name
- от ИМЕто на жена ми on behalf of my wife, on my wife's behalf; in the name of my wife
- имотът е на мое ИМЕ the property is in my name
- в ИМЕ то на закона in the name of the law
- нека да наричаме нещата със собствените им ИМЕна let us call things by their proper names; let us call a spade a spade
- изкарвам ИМЕ на някого nickname s.o.
- остава ми ИМЕ be nicknamed, the name sticks
- да не ми е ИМЕто Х, ако I'm a Dutchman if
- (известност) reputation, name
- създавам си добро ИМЕ make a good name for o.s.
- win/make o.s. a name
- човек с добро ИМЕ a man of high repute, a reputable man
- най-големите ИМЕна в областта на музиката the greatest names in music
- учен с ИМЕ a renowned scientist, a scientist of repute
- излиза ми ИМЕ have/get a bad reputation/name
- noun, substantive
- съществително
- name